• Плезънт и Каин отново в действие, но дори в света на детектива-скелет възкръсването невинаги е особено добра идея

    „Боя се, че ще трябва още някой да се внедри под прикритие. Съвсем безопасно е, уверявам те. Поне би трябвало да е безопасно. Най-малкото така предполагам, макар че, ако не извадим късмет, може и да стане леко опасничко. Пък то, ако си говорим честно, нашият късмет обикновено не е на ниво…“ Скълдъгъри Плезънт е може би втората ми най-любима поредица след Хари Потър. Оригиналният сюжет, духовитите образи, хапливият тон на диалозите – всичко това и още толкова много те пленяват още от първата страница на историята. Динамиката на действието, скоростните, невъобразими обрати, и откровено казано абсурдните начини за спасяване на света са допълнителен плюс, който тотално заличава факта, че главната…

  • „Кралска клетка“ държи дори читателите здраво оковани в нещастието на Мер Бароу

    „Сега съм в кралска клетка. Но също и той. Моите окови са от безмълвен камък. Неговата верига е короната.“ Не знам какво да кажа. Всъщност имам толкова много какво да кажа, но ако си излея цялата мъка, от Сиела може да решат да ме съдят за клевета 😃 А сега сериозно – „Алена кралица“ се изстреля феноменално високо в класациите ми за любима нова поредица и интригуваща антиутопична история. Светът е уникален, разделението на хората е уникално, проблемите им са човешки и дълбокопознати от нашата история, има революция, борба за справедливост, съпротива срещу потисниците – всичко необходимо да се получи епична книжна поредица. А после имаме Мер – и заедно с…

  • „Игра на омраза“, която не винаги води до любов

    Внимание – това ревю ще бъде негативно! И наистина се надявам, че нито издателите, нито организаторите на Gembox, които бяха така добри да ми предоставят копие от книгата, ще го приемат лично, защото вината не е ничия, просто аз и Сали Торн не си допаднахме. Може би защото чух прекалено много хвалебствени мнения за книгата преди да я прочета, може би защото се надявах на някаква истинска игра на омраза, но каквато и да е причината факт е, че за мен тази история беше повърхностна, пошла и силно клиширана – повече отколкото мога да поема като почитател на съвременни любовни романи. Книгата започна добре – с игри на взиране, на…

  • „Библиотеката на душите“ слага край на приключенията на чудатите деца на мис Перигрин

    Приключих и с тази сага. Е, почти – остана само да прочета сборникът с разкази отпреди времето на Джейкъб и компания. Но мисля, че е достатъчно показателен за мнението ми фактът, че чакам с по-голям интерес историите за чудатите, отколкото четох приключенията на самия господин Портман. „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ бе за мен един своеобразен феномен в литературата със своята комбинация от страховити фотографии и оригинален фентъзи сюжет. И макар още там на моменти да му куцаше изпълнението на Ригс, пак имахме едно увлекателно и интригуващо четиво на лице. Но след това историята за мен пое по нанадолнище и с всяка следваща книга наративът се разтягаше излишно…

  • „Верижна реакция“ или как постепенната градация не винаги води до добри резултати…

    Силно, силно разочарована! Не че предните две книги бяха блясъкът на короната, но поне бяха интересни донякъде. Тук имаме някаква интрига в началото покрай Ники и запознанството й с Луис на петнайсетгодишна възраст, а след това и събирането им две години по-късно, но после всичко се сгромолясва. Луис, който е мил и добър, честен и толкова интелигентен, видял съдбата на двамата си по-големи братя, с какъв акъл направи толкова много грешки накуп не ми стана ясно. Целта на Елкелес бе сякаш постоянно да върти една и съща пералня между Кървавите латиноси и братята Фуентес. Е да, ама на третия път вече накъртва. И тоя измислен обрат с биологичния баща на…