• Красива корица за една красива епоха, изпълнена с толкова много грозота…

    „Фактът е обаче, че тя не се опитва да бъде нещо, което не е. Нищо не е скрито и обратното също е вярно; нищо в града не може да се скрие. В ясен ден от върха ще се вижда всичко. Всичко ще бъде на показ в цялата си величествена прозрачност.“ Останах силно разочарована от тази книга! Започнах я с намерението да прочета нещо романтично и нежно от една (уж) красива епоха, а то се оказа студен разказ за тревогите около строежа на Айфеловата кула, за грозотата зад красивите маски на буржоазията, за глупавите предразсъдъци на двама души, които позволяват, нееднократно при това, любовта да им се изплъзне на косъм. За…

  • „Твърде далеч: Завинаги“ – съжалявам, Глайнс, но отношенията ни приключват тук

    Мислех да се изкажа ласкаво за завършека на историята на Ръш и Блеър, ноо книгата продължи баналния дух на предишните две, така че не ми остава друго освен да излея последната си доза „hate“ над бозата, наречена „Твърде далеч“. Първо искам да кажа, че вината за съществуването на тази книга пада единствено и само над авторката. Разбирам защо има читатели, които боготворят тази пошла любовна история, но това не променя факта, че тя е точно това – пошла. Не стига, че не блести с оригиналност, но и е написана като че ли с липса на всякакъв интерес какво ще се получи накрая. Най-важни изглеждат секс сцените и авторката бърза да…

  • „Твърде далеч: Никога“ – дали пък не направих грешка с тази поредица?…

    Този човек беше смъртоносно опасен за емоциите ми и за здравия ми разум. Признавам, продължението беше по-добро от първата книга, но пак не успях да усетя тръпката, емоцията в историята. Всичко се случваше прекалено бързо, сцените прескачаха една в друга без никакво встъпление, без никакъв преход. Отново липсваха физически описания на героите. Ръш успява да покрие емоционалната карта този път, а Блеър може би леко се докосва до някакъв психологически профил, но в по-голямата си част книгата остава бедна откъм описания от всякакъв характер. Имаше подобрение в еротичните сцени, а любовната история придоби най-накрая истински любовен нюанс, но като цяло това са всички плюсове. Блеър продължи да ми пада в…

  • „Твърде далеч: Пропадане“ – можеше и по-добре

    Пропадах в бездната на това чувство. Пропадах със страшна сила. Това стигна твърде далеч. Пропадах в любовта си към Ръш Финли. Хммм, много се чудя как да започна… Красива любовна история? – да. Оригинална? – донякъде. Имаше ли предвидливи моменти? – достатъчно често. Може би трябва да се поправя още тук – красива история за страст, хормони и откровена похот. И как поредното неопитно в любовта девойче се влюбва в първия си мъж. Честно казано голямата тайна, която всички криеха от Блеър, не ми се стори чак толкова страшна. Жестока и несправедлива – да, но всичко просто беше лъжи от миналото на родителите й и няколко злощастни съвпадения, довели живота…

  • Франческа Лия Блок – красиви корици, но слабо съдържание

    Любов по време на глобално затопляне Да си призная очаквах нещо повече и може би съвсем различна история като цяло. Книгата за мен имаше детски дух и някак сюреалистична обстановка – просто не можах да се потопя в романа и да изградя достоверни образи в ума си. През цялото време имах чувството, че наблюдавам картонени фигурки да се движат сред статичен пейзаж – като някой долнокачествен куклен театър. Сцените, в които се говореше за секс, смяна на пола, хомосексуализъм, насилие и смърт бяха някак изкуствено вкарани в историята и според мен само разваляха духа на детската приказка. Книгата е нещо различно, признавам, но не непременно в добрия смисъл. Така и…