• Ами ако да си личност означава много повече от това да си просто роден човек?…

    Започвайки тази книга имах неясната представа, че може би ще стана свидетел на книжния, по-лек вариант на Терминатора. Вместо това попаднах на увлекателна, силно емоционална и драматична история в стил „Изкуствен интелект“ – филм, който и до ден днешен извиква сълзи в очите ми. Подобно на голяма част от героите в романа, аз също се привързах към неодушевен предмет, чиято съдба силно ме развълнува и ме държа в напрежение до самия край на книгата. Може да е глупаво и научно погледнато да е лишено от всякаква логика, но именно емоциите са това, което ни отличава от програмируемото мислене. Те са движещата сила на човечеството, те са това, което придава смисъл…

  • Нов дом или заплаха ще намерят на Земята „Стоте“?

    Върл фен съм на сериала „Стоте“. И не е като да не знам, че е заснет по едноименна поредица. Уви, така и не се реших да прочета книгите. Сега обаче първата е вече факт и на български език, така че нямаше какво повече да се дърпам. И преживяването бе също толкова интригуващо и завладяващо като това с екранизацията. А още по-хубавото е, че очевидно книгите следват съвсем различна сюжетна линия, което прави историята като чисто нова в един познат и любим свят. Всъщност толкова ме заинтригуваха тайните и приключенията на книжните Кларк, Белами, Октавия и Уелс, че за отрицателно време се сдобих с аудио формата на останалите части от поредицата…

  • Всички ние сме деца от кръв и кости

    Нямах конкретни очаквания към тази книга, но колкото повече напредвах през страниците й, толкова повече магията и страстите на този нов свят превземаха моя собствен. Накрая получих история, която разтърсва душата, забързва сърдечния ритъм и взривява ума на читателя с хилядите си нюанси на фентъзи жанра. Адейеми е създала цяла нова фантазийна вселена, в която много умело е вплела реални политически и обществени теми, които не могат да бъдат подминати с лека ръка. Да, героите ни се надпреварват с времето и враговете си, яхнали огромни и страховити леопанери и пантенери, през вените им бушуват мистични сили, говорят с боговете и изпълняват сложни ритуали, но под всичко това лежи една основа…

  • „Божигроб“ – арената, на която се раждат легенди и умират богове

    „Ако Отмъщението има майка, тя се казва Търпение.“ Търпение – ще имам нужда от голяма доза от тази митична способност. Защото както се оказва можеш да прочетеш „Божигроб“ в рамките на два-три дена, но няма висша сила на тоя свят, която да докара последната част от пъзела в ръцете ми преди официалната дата на издаване. Говоря за „Darkdawn“, разбира се. Кога е официалната дата? Септември месец. 2019 година! О, струва ви се смешно как драматизирам ситуацията?! Прочетете „Божигроб“ и пак ще си говорим. Не, не ви се карам. Може би малко прихващам от остроумието и сарказма на Кристоф. Може и винаги да съм си била drama queen – на кого…

  • „Девети ноември“ вече не е просто дата в календара, а годишнина на любовта

    Поредната силно емоционална и наситена с драматични обрати история от истинския живот, представена толкова умело от любимата ми Колийн Хувър. Както неведнъж съм споменавала, тази жена умее да работи с до болка познатите ни романтични сюжети и да ги превърне в нещо феноменално, сякаш за първи път написано от човешка ръка. Идеята да се срещаш с определен човек само веднъж в година, на една и съща дата, не е изключение. Аз лично съм се сблъсквала с този сценарий в не един филм или сериал. И все пак, излязла изпод вещите пръсти на Хувър, историята придобива съвсем ново и разтърсващо влияние над читателя. Неизменно тук присъства и елементът на миналото, което…