• Всички ние сме деца от кръв и кости

    Нямах конкретни очаквания към тази книга, но колкото повече напредвах през страниците й, толкова повече магията и страстите на този нов свят превземаха моя собствен. Накрая получих история, която разтърсва душата, забързва сърдечния ритъм и взривява ума на читателя с хилядите си нюанси на фентъзи жанра. Адейеми е създала цяла нова фантазийна вселена, в която много умело е вплела реални политически и обществени теми, които не могат да бъдат подминати с лека ръка. Да, героите ни се надпреварват с времето и враговете си, яхнали огромни и страховити леопанери и пантенери, през вените им бушуват мистични сили, говорят с боговете и изпълняват сложни ритуали, но под всичко това лежи една основа…

  • „Божигроб“ – арената, на която се раждат легенди и умират богове

    „Ако Отмъщението има майка, тя се казва Търпение.“ Търпение – ще имам нужда от голяма доза от тази митична способност. Защото както се оказва можеш да прочетеш „Божигроб“ в рамките на два-три дена, но няма висша сила на тоя свят, която да докара последната част от пъзела в ръцете ми преди официалната дата на издаване. Говоря за „Darkdawn“, разбира се. Кога е официалната дата? Септември месец. 2019 година! О, струва ви се смешно как драматизирам ситуацията?! Прочетете „Божигроб“ и пак ще си говорим. Не, не ви се карам. Може би малко прихващам от остроумието и сарказма на Кристоф. Може и винаги да съм си била drama queen – на кого…

  • „Девети ноември“ вече не е просто дата в календара, а годишнина на любовта

    Поредната силно емоционална и наситена с драматични обрати история от истинския живот, представена толкова умело от любимата ми Колийн Хувър. Както неведнъж съм споменавала, тази жена умее да работи с до болка познатите ни романтични сюжети и да ги превърне в нещо феноменално, сякаш за първи път написано от човешка ръка. Идеята да се срещаш с определен човек само веднъж в година, на една и съща дата, не е изключение. Аз лично съм се сблъсквала с този сценарий в не един филм или сериал. И все пак, излязла изпод вещите пръсти на Хувър, историята придобива съвсем ново и разтърсващо влияние над читателя. Неизменно тук присъства и елементът на миналото, което…

  • Философията зад любовта във „Всеки ден“

    „Всеки ден различно тяло. Всеки ден различен живот. Всеки ден влюбено в същото момиче.“ Звучи невероятно, нали? Някак твърде сюрреалистично дори за фентъзи почитател? Дали? Или пък всъщност една нетолкова добре прикрита философия за това как обвивката наистина няма никакво значение за характера и душата на човека отдолу. Ето как аз видях историята във „Всеки ден“ – не толкова като неразрешима любовна драма, макар и романтиката да си имаше своите силни страни, колкото като малък наръчник за това колко различни и колко еднакви всъщност сме всички ние, стига само да проявим търпение, толерантност и разбиране един към друг. Понятия като момиче и момче, дебел и слаб, черен или бял, губят…

  • „Забранете тази книга“ само ако целите да разширите аудиторията й 😉

    Някога забранявали ли са ви нещо? Глупав въпрос предполагам, но ако се замислите рядко чуваме директните думи „забранявам“, „не позволявам“, „никога повече“. Може би като деца? Знам ли, но мисълта ми е следната – забраненият плод в действителност е по-сладък. Така е устроен човешкият мозък – когато нещо е в изобилие около нас, не представлява чак такъв интерес. Но когато му сложиш червен етикет с „Не!“ отгоре и някак всичко вътре в нас пищи в агония докато не се сдобием със забранения предмет. А при децата инстинктът да се бунтуват е далеч по-засилен. Всъщност единственият сигурен начин да накараш подрастващите да направят нещо е просто да им го забраниш 😇…