• „Връзка“ – един телефон, една снежна буря и двама влюбени, но забравили любовта души

    „Връзка“ е история за едно обикновено семейство със съвсем обикновени проблеми, разказана по един крайно необикновен начин. За Джорджи животът е ясен – обичай Нийл, обичай децата, работи мечтаната работа, бъди на върха на кариерата си. Цял живот е гонила една-единствена мечта – да пише собствен сериал. И когато възможността й се представя тя е повече от щастлива. Но не и Нийл. И както се оказва Джорджи има да учи още много за любовта, семейния живот и щастието, макар да е със съпруга си от 19 години. Добре, че на помощ идват спомените, Нийл от миналото и един жълт телефон. О, да – телефонът е в центъра на тази толкова…

  • „Фенка“ ни учи как да бъдем себе си без задръжки

    Думите имат огромна сила… И колкото повече биват изричание, толкова по-голяма мощ придобиват… *** Имаше чувството, че плува в думи. Че понякога се дави в тях. Страхотна история! И страхотна авторка! Така добре описва ситуациите, така хубаво влиза в главите на героите си – имам чувството, че мога да уловя мислите им с ръка. И всичко е така реално – знаеш, че може да се случи, че се случва някъде там в този момент, че се е случвало с теб. Аз съм Кат, признавам. Може би не на сто процента, но покривам голяма част от образа. И съм сигурна, че не съм сама – всеки е открил поне частичка от…

  • „Наръчник за употреба и експлоатация на мъжа“ – сериозно, не мога да ви измисля по-добро заглавие от това!

    Да ви кажа нехудожествената литература е горе-долу последното четиво, което бих избрала сама за себе си. Като цяло обичам да ме баламосват с приказки за митични същества, перфектни мъже и любимите ми YA истории, в които преодоляваме себе си и околния свят, за да намерим щастието. Такива приказки – за невъзможни неща. Обаче от време на време се появява някое интригуващо заглавие като това на Симеон Колев, което просто грабва вниманието и те кара да се замислиш. По препоръка на самата Рада Петрова (❤) моето мислене не продължи дълго. Ето как прочетох този наръчник. И останах крайно доволна, че го направих. Макар самото заглавие да предполага закачливи и забавни насоки…

  • „Двор от скреж и звездна светлина“ – историята продължава…

    Няма да ми омръзне и това е – никога няма да ми омръзне да чета Сара Дж. Маас! Човече, тази жена ти бърка в душата и завихря такива урагани от емоции, че буквално не можеш да дишаш след края на всяка нейна книга. Дори когато ти предлага кратки новели с на пръв поглед нищо забележително като развитие на действието. Но да си говорим за чувства, вътрешни демони и трудния път на възстановяването на мира след края на тежка война би могло да се окаже също толкова завладяващо четиво, както и всяко друго, наситено с екшън и разплитане на интриги. Или поне при Сара двете крайности са напълно равностойни. „Двор от…

  • Полунощ в книжарница „Блестящи идеи” или когато книгите започнат да говорят от отвъдното

    Обичам да разнообразявам с трилъри от време на време, не са ми особено любими, защото им липсва задълбочената емоционалност, която намирам сред предпочитаните от мен жанрове, но пък задоволяват друга моя черта – огромното ми любопитство. Ето защо подбирам внимателно заглавията, които чета, защото търся неразгадаема загадка, която да ме държи в напрежение до края на книгата. Книжарският трилър на Софтпрес не ме разочарова в това отношение – още с началото си ни потапя в мрачния лабиринт на миналото на нашите герои и ни води слепешката през него, като след всеки завой достигаме до още и още въпроси относно живота им. Докато накрая стъклените стени, зад които се крият от…