• „Забранете тази книга“ само ако целите да разширите аудиторията й 😉

    Някога забранявали ли са ви нещо? Глупав въпрос предполагам, но ако се замислите рядко чуваме директните думи „забранявам“, „не позволявам“, „никога повече“. Може би като деца? Знам ли, но мисълта ми е следната – забраненият плод в действителност е по-сладък. Така е устроен човешкият мозък – когато нещо е в изобилие около нас, не представлява чак такъв интерес. Но когато му сложиш червен етикет с „Не!“ отгоре и някак всичко вътре в нас пищи в агония докато не се сдобием със забранения предмет. А при децата инстинктът да се бунтуват е далеч по-засилен. Всъщност единственият сигурен начин да накараш подрастващите да направят нещо е просто да им го забраниш 😇…

  • Дори мракът отстъпва пред светлината от „Кулата на зората“

    ~ Ревюто съдържа леки спойлери ~ Първото и най-важно нещо, което трябва да знаете за мен и тази поредица (освен че я обожавам!), е че не харесвам Дориан… и Каол. В началото страшно много подкрепях връзката между Селена и Каол, но с развитието на историята и наборът от идиотщини, които Каол вършеше в името на честта и дълга и бла-бла, този персонаж ми стана крайно антипатичен. Така че някак бях напълно щастлива, когато не го срещнахме и на една страница от „Империя на бури“. Сара обаче реши, че са ни нужни цели 730 страници история само с Каол и неговото мрънкане и самосъжаление и аз като върл неин фен кротко…

  • „Дългият път надолу“ е точно такъв – дълъг и нещастен. Готов ли си да поемеш натам?

    „но ако кръвта във вените ти тече във вените на някой друг, ти никога не би желал да я видиш извън тях.“ Встъпителни думи? Или може би финално заключение? Истината е, че ми е адски трудно да дам крайна оценка на тази книга. Главно заради стихотворната структура на текста без и едничка рима, което мен лично ужасно много ме дразни. Но като оставим това на страна, желаният ефект от думите на автора определено е постигнат, предвид колко лесно и гладко се чете историята и колко силно може да въздейства тя на читателя в определени моменти. Философия, морал и етика, добро и зло, причина и следствие, действие. Бездействие? Правила. И един…

  • Колко далеч си готов да се върнеш във вчерашния ден?

    Ето такава история не бях чела – разрушено бъдеще, машина на времето, трима най-добри приятели един срещу друг и съдбата на света, заложена на карта. Да, има го онзи ужасно скучен и вече банален любовен триъгълник, но любовта на една от страните всъщност си беше доста платонична, наивна и детска в основата си, и чисто приятелска в същността си. И това никак не развали историята, всъщност допринесе за развръзката в края. Определено да се изправиш пред миналото си е смела и понякога дръзка задача. Да убиеш миналото си – ето тук се намесват добрите доктори психиатри. За тримата герои на историята обаче всичко това се оказва… просто ежедневие. Но доколко…

  • Книги и козметика – неочаквано добра комбинация

    Толкова малка книжка, а толкова много храна за размисъл. „Как да избираме козметика“ е може би втората нехудожествена книга, която доброволно чета тази година, а най-вероятно и в целия си съзнателен читателски живот, и за втори път оставам приятно очарована от съдържанието на този род литература. Освен това мисля, че книгата-пътеводител на Надя Йорданова трябва да се прочете повече от веднъж, за да може да се осмисли и приложи адекватно на практика нейното съдържание. Но и така мога да ви кажа, че „козметичната“ книга на Софтпрес определено си заслужава инвестицията – ще получите ценни съвети, ще ви бъде даден достъп зад кулисите на вечните рекламни трикове и маркетингови заблуди и…