• „Забранете тази книга“ само ако целите да разширите аудиторията й 😉

    Някога забранявали ли са ви нещо? Глупав въпрос предполагам, но ако се замислите рядко чуваме директните думи „забранявам“, „не позволявам“, „никога повече“. Може би като деца? Знам ли, но мисълта ми е следната – забраненият плод в действителност е по-сладък. Така е устроен човешкият мозък – когато нещо е в изобилие около нас, не представлява чак такъв интерес. Но когато му сложиш червен етикет с „Не!“ отгоре и някак всичко вътре в нас пищи в агония докато не се сдобием със забранения предмет. А при децата инстинктът да се бунтуват е далеч по-засилен. Всъщност единственият сигурен начин да накараш подрастващите да направят нещо е просто да им го забраниш 😇…

  • Внимавай какво си пожелаваш „В най-потайните дебри“ на гората

    Добре дошли във Феърфолд – градче като всяко друго в провинциална Америка, с жители, които си знаят и майчиното мляко един на друг, с къщи, вместо многоетажни блокове, и с типичните тийнейджърски драми на подрастващото поколение. Както и с омагьосана гора в покрайнините и Неземни съседи-елфи, които определено не са от дружелюбния вид. Съжителството между двете раси се крепи на крехко негласно споразумение елфите да пакостят единствено на туристите и на невнимателните местни. Но щом живееш във Феърфолд, то от люлката още трябва да си наясно с подлата и измамна същност на Неземните. Именно двуличието им става повод за последвалите събития „В най-потайните дебри“ на гората. Хейзъл и брат й…

  • Бъдете дръзки и живейте добре – големите уроци на малките герои в „Серафина и изгубеното сърце“

    „Но какво е силата?, запита се Серафина. Дали са оръжията и инструментите, с които действаш, или е способността да мислиш? Дали е общуването с някого, или правенето на нещо? Ако притежаваш съвсем мъничко сила и си способен само на дребни, най-незначителни действия, това означава ли, че си безсилен? Или и с най-мъничката сила човек притежава цялата сила на света?“ Всяко хубаво нещо има своя край. Та така стигаме и до „Серафина и изгубеното сърце“ – финалът на битката на Фина със злото, заплашващо имението „Билтмор“ и приятелите й, живеещи в него. Черният плащ, магическият жезъл – всяко преживяно изпитание изгради Серафина като личност, помогна й да намери своето място под…

  • Не спирайте да търсите, защото добрият приятел понякога е само на една пощенска кутия, 20 километра и 100 години разстояние

    По описание първоначално историята страшно ми напомни един любим филм с Киану Рийвс и Сандра Бълок. Да, той си е откровено романтичен, но важна тук е концепцията с пощенската кутия и разменените писма между минало и настояще. Или между настояще и бъдеще – зависи как предпочитате да гледате на ситуацията. И така, тук не става дума за романтика, макар любовни драми да не липсват. „14-14“ ни разказва историята на две тринайсетгодишни момчета, всяко изправило се пред проблемите на своето време и всяко опитващо се да намери мястото си в този така широк и страшен свят. И докато неволите на Адриан в 21ви век може и да ни се струват забавни…

  • „Цветовете на морето“ ще отведат Алеа и приятелите й от Алфа Кру до непознати води. Последвайте ги 🙂

    Сладка, невинна, по детски простодушна – това са думите, които изникват в ума ми като се замисля за тази история. Алеа Аквариус е детска приказка, която като истинска сирена може да омае дори по-големите читатели. Знам че е така, защото подозирам, че дори авторката е имала моменти, в които забравя истинската възраст на своята героиня. Но като се замисля през какви премеждия преминават децата от поредицата Хари Потър някак сблъсъкът на Алеа с жестокостта на света, докато тепърва разкрива истината за самата себе си, ми се струва напълно в реда на нещата. Но нека започна от самото начало. В „Цветовете на морето“ Алеа продължава своето приключение с екипажа Алфа Кру…