• Кралица на пламъка и яростта или „Принцеса на пепелта“, а може би просто още една клиширана история

    Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност! ~ * ~ „Принцеса на пепелта“ представлява типичното YA фентъзи за поробен магичен свят, в който една забравена принцеса надига глава срещу неправдата на завоевателите си. След като става свидетел на падането на своето мирно царство в жестоките ръце на каловаксийците, а собствената й майка е убита пред очита й, Теодосия Хазара е принудена да търпи подигравките и наказанията на новите си господари, водена от мантрата „Прави императора щастлив и ще бъдеш в безопасност!“. Десет години Теодосия играе ролята на пречупената, глупава Принцеса на пепелта, за да остане жива. Докато един ден бива принудена да премине граница, която ще промени съдбата й завинаги.…

  • Сезонът на злополуките

    Пролет, лято, есен, зима – и през цялото време е „Сезонът на злополуките“

    Една невероятна и умопомрачителна смесица между „Белжар“, „Ние, лъжците“ и „Без Хоуп“. Да, точно така – „Без Хоуп“. И в същото време историята беше уникална сама по себе си. Магията и мистицизмът заемат голяма част от историята, ставаме свидетели на оживели митове и приказки, на борбата на обикновеното с необикновеното. Обвитата в мистериозност атмосфера напълно те поглъща докато съвсем се изгубиш в редовете на случващото се и не знаеш кое е реално и кое – фантазия, не знаеш дали всичко няма да се окаже сън и какъв всъщност ще е краят за героите. А те са толкова пъстроцветни и различни в своята същност: Кара – плаха, но любопитна, суеверна, но…

  • Всички ние сме деца от кръв и кости

    Нямах конкретни очаквания към тази книга, но колкото повече напредвах през страниците й, толкова повече магията и страстите на този нов свят превземаха моя собствен. Накрая получих история, която разтърсва душата, забързва сърдечния ритъм и взривява ума на читателя с хилядите си нюанси на фентъзи жанра. Адейеми е създала цяла нова фантазийна вселена, в която много умело е вплела реални политически и обществени теми, които не могат да бъдат подминати с лека ръка. Да, героите ни се надпреварват с времето и враговете си, яхнали огромни и страховити леопанери и пантенери, през вените им бушуват мистични сили, говорят с боговете и изпълняват сложни ритуали, но под всичко това лежи една основа…

  • „Божигроб“ – арената, на която се раждат легенди и умират богове

    „Ако Отмъщението има майка, тя се казва Търпение.“ Търпение – ще имам нужда от голяма доза от тази митична способност. Защото както се оказва можеш да прочетеш „Божигроб“ в рамките на два-три дена, но няма висша сила на тоя свят, която да докара последната част от пъзела в ръцете ми преди официалната дата на издаване. Говоря за „Darkdawn“, разбира се. Кога е официалната дата? Септември месец. 2019 година! О, струва ви се смешно как драматизирам ситуацията?! Прочетете „Божигроб“ и пак ще си говорим. Не, не ви се карам. Може би малко прихващам от остроумието и сарказма на Кристоф. Може и винаги да съм си била drama queen – на кого…

  • Философията зад любовта във „Всеки ден“

    „Всеки ден различно тяло. Всеки ден различен живот. Всеки ден влюбено в същото момиче.“ Звучи невероятно, нали? Някак твърде сюрреалистично дори за фентъзи почитател? Дали? Или пък всъщност една нетолкова добре прикрита философия за това как обвивката наистина няма никакво значение за характера и душата на човека отдолу. Ето как аз видях историята във „Всеки ден“ – не толкова като неразрешима любовна драма, макар и романтиката да си имаше своите силни страни, колкото като малък наръчник за това колко различни и колко еднакви всъщност сме всички ние, стига само да проявим търпение, толерантност и разбиране един към друг. Понятия като момиче и момче, дебел и слаб, черен или бял, губят…