• Семейство Роял са на път да научат, че стените рухват бързо, когато живееш в пясъчен замък

    Финалната част за историята на Ела и Рийд е наситена с драма, мистерия и много съдбоносни обрати. Още по-хубавото е, че макар нашата звездна двойка да се оттегля от сцената, то останалото семейство Роял все още има изяви, с които предстои да се запознаем. А аз пък смятам, че с Ийстън Роял ще ни бъде повече от забавно и интригуващо, докато го гледаме как се пържи на бавния огън на любовта. Не е много спортсменско това последното, знам, ноо… ами just deal with it! Краят на „Стъклен принц“ мен лично ме остави изправена на нокти и с широко зяпнала уста от шока, който ни поднесоха авторките. Завръщането на Стив и…

  • Животът в семейство Роял носи любов, интриги и пари, но дали короната на нашия стъклен принц няма да се окаже твърде тежка…

    Искам да започна с едно голямо УАУ! Продължението на историята просто бе повече от добро, повече от идеално! Не мисля, че остана и една забележка в сюжета, а краят ме остави буквално без думи – такъв обратен завой дори аз не успях да предвидя. Сега като се замисля, може би имаше едно не съвсем на място нещо в наратива – включването на гледната точка на Рийд. По принцип обожавам, когато историята се разказва и от двамата главни героя, особено ако единият е мъж. Но когато цялата първа книга сме виждали Рийд единствено през очите на Ела, то изведнъж да нахлуем в главата му прави преживяването малко космическо. Странно ми е…

  • Внимавай парцалена принцесо, защото семейство Роял ще те унищожи…

    Определено тази авторска двойка ме спечели още с първите си страници. Няма да крия, историята им страшно много ми напомня тази на Блеър и Ръш от „Твърде далеч“, с тази разлика, че „Парцалена принцеса“ е написана в пъти по-добре. Героите са много по-комплексни, ролята на лошо момче определено е изпълнена доста по-обиграно от момчетата Роял, а Ела е маце, с което шега не бива. Дори пистолетът на Блеър може ряпа да яде пред самообладанието и силата на духа на тази „парцалена принцеса“. Наистина двете книги имат страшно голяма прилика в моите очи, особено имайки предвид края им, но поради простия факт, че Ерин Уот знаят как да разкажат историята си…