• Ами ако да си личност означава много повече от това да си просто роден човек?…

    Започвайки тази книга имах неясната представа, че може би ще стана свидетел на книжния, по-лек вариант на Терминатора. Вместо това попаднах на увлекателна, силно емоционална и драматична история в стил „Изкуствен интелект“ – филм, който и до ден днешен извиква сълзи в очите ми. Подобно на голяма част от героите в романа, аз също се привързах към неодушевен предмет, чиято съдба силно ме развълнува и ме държа в напрежение до самия край на книгата. Може да е глупаво и научно погледнато да е лишено от всякаква логика, но именно емоциите са това, което ни отличава от програмируемото мислене. Те са движещата сила на човечеството, те са това, което придава смисъл…

  • Трогателната, истинска и пълна с приключения история на Флора Банкс

    „Една-единствена целувка – това е всичко, което помня. Един-единствен спомен – това е всичко, което имам. И едно черно камъче в ръката ми…“ „Всичко, всичко“ среща „За да си спомня“… От къде да започна – тъкмо приключих с четенето и в главата ми е някаква какафония, подобно на обстановката в тази на героинята ни. Разбирам я, или поне полагам огромни усилия да се поставя на нейно място и да я разбера. Затова и може би приемам постъпката на майка й за крайно жестока и егоистична; постъпка, която дори смъртта не би могла да оправдае. Може би трябва да започна със самото начало на книгата, а именно Пролога – силно интригуващ…