• Семейство Роял са на път да научат, че стените рухват бързо, когато живееш в пясъчен замък

    Финалната част за историята на Ела и Рийд е наситена с драма, мистерия и много съдбоносни обрати. Още по-хубавото е, че макар нашата звездна двойка да се оттегля от сцената, то останалото семейство Роял все още има изяви, с които предстои да се запознаем. А аз пък смятам, че с Ийстън Роял ще ни бъде повече от забавно и интригуващо, докато го гледаме как се пържи на бавния огън на любовта. Не е много спортсменско това последното, знам, ноо… ами just deal with it! Краят на „Стъклен принц“ мен лично ме остави изправена на нокти и с широко зяпнала уста от шока, който ни поднесоха авторките. Завръщането на Стив и…

  • Животът в семейство Роял носи любов, интриги и пари, но дали короната на нашия стъклен принц няма да се окаже твърде тежка…

    Искам да започна с едно голямо УАУ! Продължението на историята просто бе повече от добро, повече от идеално! Не мисля, че остана и една забележка в сюжета, а краят ме остави буквално без думи – такъв обратен завой дори аз не успях да предвидя. Сега като се замисля, може би имаше едно не съвсем на място нещо в наратива – включването на гледната точка на Рийд. По принцип обожавам, когато историята се разказва и от двамата главни героя, особено ако единият е мъж. Но когато цялата първа книга сме виждали Рийд единствено през очите на Ела, то изведнъж да нахлуем в главата му прави преживяването малко космическо. Странно ми е…

  • Внимавай парцалена принцесо, защото семейство Роял ще те унищожи…

    Определено тази авторска двойка ме спечели още с първите си страници. Няма да крия, историята им страшно много ми напомня тази на Блеър и Ръш от „Твърде далеч“, с тази разлика, че „Парцалена принцеса“ е написана в пъти по-добре. Героите са много по-комплексни, ролята на лошо момче определено е изпълнена доста по-обиграно от момчетата Роял, а Ела е маце, с което шега не бива. Дори пистолетът на Блеър може ряпа да яде пред самообладанието и силата на духа на тази „парцалена принцеса“. Наистина двете книги имат страшно голяма прилика в моите очи, особено имайки предвид края им, но поради простия факт, че Ерин Уот знаят как да разкажат историята си…

  • Страст, романтика и кулинария в „Любовта е Целувка на дама“

    „Да обичаш и да си мъдър е невъзможно.“ До сега не бях попадала на подобен род история – пълна едновременно с любов и много вкусна манджа. След „Малката билкарница в Монмартър“, където любов и природа бяха едно, тази книга не ми бе обаче никак чужда. Дори напротив – беше сладка, нежна и много вкусна като парченце шоколад, лека и ефирна като сметана и толкова приятна за четене като… ами като една добра книга. Няма да усетите кога сте преминали през страниците, устремени да вкусите новите изкушения на Марджи, или пък да се срещнете само още веднъж с непоколебимия и студен, но толкова магнетичен Никола. А междувременно ще има разходки по…

  • „Твърде далеч: Завинаги“ – съжалявам, Глайнс, но отношенията ни приключват тук

    Мислех да се изкажа ласкаво за завършека на историята на Ръш и Блеър, ноо книгата продължи баналния дух на предишните две, така че не ми остава друго освен да излея последната си доза „hate“ над бозата, наречена „Твърде далеч“. Първо искам да кажа, че вината за съществуването на тази книга пада единствено и само над авторката. Разбирам защо има читатели, които боготворят тази пошла любовна история, но това не променя факта, че тя е точно това – пошла. Не стига, че не блести с оригиналност, но и е написана като че ли с липса на всякакъв интерес какво ще се получи накрая. Най-важни изглеждат секс сцените и авторката бърза да…