• Имате ли смелост да се погледнете „В светлината на утрото“

    Името на авторката не ми е непознато, но досега така и не се бях докосвала до нейното творчество. „В светлината на утрото“ ми показа колко съм грешала с този пропуск. Историята на Ортанс е историята на всяка жена, изгубила пътя в живота си поради нездрава любовна връзка или голяма лична загуба, чиято скръб потиска като насочва вниманието и енергията си в съвсем различна посока. И така, неусетно, губят връзка със самата си същност. Но хубавото на живота е, че когато се отклониш твърде много от правилния път, той сам идва и те спъва обратно в релсите. Понякога и съвсем буквално. Разбира се, концепцията за щастие е коренно различна за всеки…

  • Ами ако да си личност означава много повече от това да си просто роден човек?…

    Започвайки тази книга имах неясната представа, че може би ще стана свидетел на книжния, по-лек вариант на Терминатора. Вместо това попаднах на увлекателна, силно емоционална и драматична история в стил „Изкуствен интелект“ – филм, който и до ден днешен извиква сълзи в очите ми. Подобно на голяма част от героите в романа, аз също се привързах към неодушевен предмет, чиято съдба силно ме развълнува и ме държа в напрежение до самия край на книгата. Може да е глупаво и научно погледнато да е лишено от всякаква логика, но именно емоциите са това, което ни отличава от програмируемото мислене. Те са движещата сила на човечеството, те са това, което придава смисъл…

  • „Дългият път надолу“ е точно такъв – дълъг и нещастен. Готов ли си да поемеш натам?

    „но ако кръвта във вените ти тече във вените на някой друг, ти никога не би желал да я видиш извън тях.“ Встъпителни думи? Или може би финално заключение? Истината е, че ми е адски трудно да дам крайна оценка на тази книга. Главно заради стихотворната структура на текста без и едничка рима, което мен лично ужасно много ме дразни. Но като оставим това на страна, желаният ефект от думите на автора определено е постигнат, предвид колко лесно и гладко се чете историята и колко силно може да въздейства тя на читателя в определени моменти. Философия, морал и етика, добро и зло, причина и следствие, действие. Бездействие? Правила. И един…

  • „Един от нас лъже“. Но кой?

    Тийнейджърите са психопати. Сега като се замисля, това е един напълно логичен извод от историята. Имаме четирима представителя на коренно различни социални групи, които обаче са обвързани по неволя на съдбата от нещо мрачно и зловещо, а именно убийството на техен съученик. Както и от факта, че всеки от тях крие тайни, до които не иска да допусне външния свят. И като знаеш, че всички около теб лъжат, как тогава да повярваш дори в себе си? И до къде си готов да стигнеш, за да попречиш на истината да излезе на яве? Както вече казах – тийнейджърите са психопати, хораа. Заглавието „One of us is lying“ ме впечатли още с…

  • „Целувка в Париж“ в месеца на любовта

    Ехххх, човек има нужда от такива истории от време на време. За пречистване на душата, за олекотяване на стреса, за забрава на света и кофти деня, прекаран в офиса. История, която ще те окрили, ще изпълни сърцето ти с обич и ще ти залепи розовите очила на носа, та току-виж спреш да се мръщиш наоколо като пенсиониран Гринч. Ъм, вие не правите ли така? Окей, явно съм само аз, продължаваме напред. „Целувка в Париж“ е увлекателна история, която шеметно ще ви преведе през града на любовта навръх Коледните празници, ще мернете за секунди Лувъра и Айфеловата кула, Сена, но пък за сметка на това ще се повеселите с неволите на…