• Тод Голдбърг ни разкрива „Другото лице“ на престъпността

    Не знам как да започна това ревю – дадох две звезди на книгата, не защото историята не бе интерсна, нито пък защото не ми хареса стила на писане. Напротив, по тези параграфи Голдбърг се бе справил блестящо. Но аз просто не харесвам гангстерски истории – не е за мен този подземен свят, суровостта и циничността му, нито пък мрачните му обитатели. А и да си призная, очаквах малко повече екшън, повече преследване и игра на котка и мишка между героите. Защото докато агент Джеф Хопър наистина не пестеше усилия и методи, за да открие Сал Купъртин, то последният си живееше сравнително безгрижно с новото лице и дори не му отне…

  • Р. Дж. Елъри ни учи как „Тихата вяра в ангели“ може да опази душата ни от самия дявол

    „Когато се обърна назад, животът ми напомня низ от свързани помежду си нещастни случайности. Като дерайлирали вагони, всеки отделен, но свързан със следващия. Един вагон беше излязъл от релсите – може би смъртта на баща ми – и от този момент нататък всички останали стремително бяха поели в грешната посока. Вярвах, че и аз съм свързан с тях и ако не успея да се освободя, ще се сгромолясам в зейналата пред мен бездна.“ Мисля, че собствените думи на Джоузеф Воон описват живота му най-пълно и ясно за нас, читателите. Но той пропуска да отбележи тънкият лъч надежда, тихата вяра в ангели, която пази дълбоко в сърцето си и която го…

  • Всеки от детайлите в живота на пътниците „Преди катастрофата“ води до фатален сблъсък на природа и технология

    Интересна и оплетена история, чиято цел не е да ни взриви с отговора на загадката, а да напасне парчетата от пъзела до получаване на пълната картина. Защото истината е в детайлите и дори най-дребният от тях може да се окаже препъни камъка по пътя към дома. А злощастната катастрофа на частен самолет над океана слага край именно на това – на желанието на пътниците да си отидат у дома. Историята започва със самата катастрофа, с борбата на оцелелите до достигнат брега преди природата и собствените им тела да ги предадат в ръцете на смъртта, както и с абсурдността на съвременните човешки взаимоотношения. Всъщност последното е подробно разгледано по протежение на…

  • „На живот и смърт“ – когато дадената дума е по-важна от търсенето на справедливост

    От колко време й точа лиги на тази книга, но за съжаление все не успяваше да се впише в сметките. Сега, благодарение на издателство Софтпрес, имах възможността да се насладя на тази напрегната и умопомрачителна история, която се оказа толкова добра, толкова интригуваща, че съвсем не усетих кога достигнах последната страница. Екшън, трилър и не малко моменти от типа „WTF?!“, които ще ви изправят на крака от недоумение. Много умело изплетена интрига, а въпросът „Защо, по дяволите, Оуди бяга от затвора ден преди да го освободят?!“ няма да напусне ума ви докато самият затворник не ви разкрие сам миналото си до край. Това, което обещава анотацията, става дори още по-хубаво…

  • Кой ще остане „Последен в мрака“ или как едно реалити шоу се справя с края на света

    Уау! Тази книга беше едно ново, уникално изживяване за мен! И ме остави замислена над толкова много теми. Всъщност дори не знам от къде да започна да изреждам всички положителни черти на историята. Може би със самото начало: „Монтажистът е първият от екипа на продукцията, който ще умре.“ Е, с такова встъпително изречение как да не се наелектризира човек! Освен това книгата започва с глава 0, също както всяка епидемия започва с нулев пациент, всяко цунами – с размаха на крилете на една малка пеперуда, а всеки добър роман – с убийствено интересни първи думи. Или иначе казано до края на тази нулева глава ще сте толкова дълбоко затънали, че…