• Кралица на пламъка и яростта или „Принцеса на пепелта“, а може би просто още една клиширана история

    Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност! ~ * ~ „Принцеса на пепелта“ представлява типичното YA фентъзи за поробен магичен свят, в който една забравена принцеса надига глава срещу неправдата на завоевателите си. След като става свидетел на падането на своето мирно царство в жестоките ръце на каловаксийците, а собствената й майка е убита пред очита й, Теодосия Хазара е принудена да търпи подигравките и наказанията на новите си господари, водена от мантрата „Прави императора щастлив и ще бъдеш в безопасност!“. Десет години Теодосия играе ролята на пречупената, глупава Принцеса на пепелта, за да остане жива. Докато един ден бива принудена да премине граница, която ще промени съдбата й завинаги.…

  • Сезонът на злополуките

    Пролет, лято, есен, зима – и през цялото време е „Сезонът на злополуките“

    Една невероятна и умопомрачителна смесица между „Белжар“, „Ние, лъжците“ и „Без Хоуп“. Да, точно така – „Без Хоуп“. И в същото време историята беше уникална сама по себе си. Магията и мистицизмът заемат голяма част от историята, ставаме свидетели на оживели митове и приказки, на борбата на обикновеното с необикновеното. Обвитата в мистериозност атмосфера напълно те поглъща докато съвсем се изгубиш в редовете на случващото се и не знаеш кое е реално и кое – фантазия, не знаеш дали всичко няма да се окаже сън и какъв всъщност ще е краят за героите. А те са толкова пъстроцветни и различни в своята същност: Кара – плаха, но любопитна, суеверна, но…

  • Всички ние сме деца от кръв и кости

    Нямах конкретни очаквания към тази книга, но колкото повече напредвах през страниците й, толкова повече магията и страстите на този нов свят превземаха моя собствен. Накрая получих история, която разтърсва душата, забързва сърдечния ритъм и взривява ума на читателя с хилядите си нюанси на фентъзи жанра. Адейеми е създала цяла нова фантазийна вселена, в която много умело е вплела реални политически и обществени теми, които не могат да бъдат подминати с лека ръка. Да, героите ни се надпреварват с времето и враговете си, яхнали огромни и страховити леопанери и пантенери, през вените им бушуват мистични сили, говорят с боговете и изпълняват сложни ритуали, но под всичко това лежи една основа…

  • „Божигроб“ – арената, на която се раждат легенди и умират богове

    „Ако Отмъщението има майка, тя се казва Търпение.“ Търпение – ще имам нужда от голяма доза от тази митична способност. Защото както се оказва можеш да прочетеш „Божигроб“ в рамките на два-три дена, но няма висша сила на тоя свят, която да докара последната част от пъзела в ръцете ми преди официалната дата на издаване. Говоря за „Darkdawn“, разбира се. Кога е официалната дата? Септември месец. 2019 година! О, струва ви се смешно как драматизирам ситуацията?! Прочетете „Божигроб“ и пак ще си говорим. Не, не ви се карам. Може би малко прихващам от остроумието и сарказма на Кристоф. Може и винаги да съм си била drama queen – на кого…

  • Играч, ловец, хакер, пешка – колко различни лица може да придобиеш в една-единствена игра?

    Името Мари Лу се върти около мен от няколко години, но все не й идеше ред да прочета нещо нейно. Нищо че държа у дома трилогията „Легендата“ от три години. Но определено се радвам, че се запознах с творчеството на Лу именно чрез „Warcross“. Откакто е на световния пазар, книгата жъне големи успехи. А от издателска къща Прозорец съвсем тихомълком ни подготвиха изненада с българския й превод. И трябва да отбележа, че са се справили блестящо с работата по текста. Но днес ще си говорим за историята зад думите, която наистина е прекрасна, оригинална и доста майсторски изпипана. И така, атмосферата на книгата много напомня тази на „Играч първи“ –…