• „Елайза и нейните чудовища“ ни учи как да се справяме с чудовищата в собствената ни глава

    Тази книга има всичко, което търся и обичам в YA литературата, особено в частта с разглеждането на асоциално поведение. Макар че дали Елайза е наистина асоциална си остава отворен въпрос за обсъждане. Като цяло този род литературата ме печели главно с аутсайдерските си персонажи, преборващи ужасите на живота и в частност тези на гимназията. Като човек, който не би могъл да е по-щастлив, че е оставил гимназиалните си години далеч зад гърба си, тези истории ме карат да им симпатизирам по-дълбоко, да ги изживявам по-истински и честно казано да разбирам самите герои една идея по-добре от останалите читатели. Да, смея да твърдя, че успявам да вникна по-добре в логиката на…