• Светът като поле за жътва в „Косачи“-те на Шустърман

    Дори не знам от къде да започна. Може би с най-простичкия и показателен факт за качеството на историята – прочетох я за един уикенд. Отгърнах първите страници и съвсем забравих тривиалните природни нужди като глад, сън и, хм, хигиена. Добре де, изкъпах се! И очевидно съм яла и спала. Но разбирате на къде бия. Светът на Шустърман е уникален и толкова прецизно изграден, така фантастично реален, че просто няма как да не е истински. Всичко, описано от автора, е напълно възможен сценарий за бъдещото развитие на човечеството. И за първи път получаваме вариант, в който животът изглежда като рай – спокоен, хармоничен, идиличен. Няма глад, няма мизерия, няма бедност и…

  • „Всяко малко нещо“ е позволено в любовта и на война

    Първо – независимо какво ще прочетете по-надолу, това НЕ Е негативно ревю! Всъщност дадох на историята 4 звезди и като цяло тя бе интригуващо четиво, напълно в стила на Йънг, която пък определено се доказва като невероятен автор на любовни романи. Добре структуриран сюжет, реалистични персонажи, нежност и романтика и секс – всичко в правилните пропорции. Една красива история от поредицата Хартуел. Като тук искам да отбележа как всъщност силно се надявам Йънг да продължи сагата и да видим личните истории на Дарла и Еймъри, та дори и на Джак Девлин. Така, ето – книгата е хубава. Не ви лъжа. Обаче аз лично супер много й се изнервих, защото характерът…

  • „Северно сияние“ – първата звезда на Донъли

    Доколкото разбирам това е първият самостоятелен роман на авторката и не мисля, че би могла да се справи по-добре! След като първо се запознах с творчеството й чрез Сага за вода и огън, Северно сияние беше като да се потопиш в ледено студена вода насред зноен летен ден – освежаващо, но и толкова шокиращо различно от това, с което сте свикнали. Лично аз не съм фен на историческите романи, главно заради прекалената ограниченост в мисленето на хората, старите порядките, отживелите традиции, които често водят до нещастие, вместо благоденствие. И разбира се, в този роман се сблъскваме със закостенялото мислене, че мястото на жената е само в кухнята и спалнята, тя…

  • „Блажена Ксения бъди“

    Final relationship goals: Някой ден, след петдесет години ще сплетем отново пръсти и ще си спомним за този миг – прошепнах. – Ще си спомним как сърцата горят неудържимо в гърдите ни. Как краката ни са готови да ни отведат отвъд възможното. Как пръстите ни тръпнат в очакване да почувстват стоманата на кинжала. Ще си спомним как никога не се отказахме и как, против всяка логика, още сме живи. След петдесет години може лицата ни да са различни, Игор, но очите ни ще горят все още със същия плам. Не знам как да започна това ревю. Дори не съм много сигурна, че искам да напиша ревю. В интерес на истината…

  • Животът на Воронина става крайно опасен с пристигането на „Пазители“

    New relationship goals:   💜 Ако животът ми беше само мой, бих бил напълно щастлив да го прекарам така – прошепна в ухото ми с дрезгави нотки. – Бих искал да не минава и минута без да те прегръщам. Бих отмивал всяка тежка въздишка от теб, всяка тъжна сълза, всяка болка. Бих го правил до края на живота си. 💜 Имаш ме, Игор. Докато съществувам, ще съм твоя. Завинаги. 💜 Ако имаше любов, която не умира, тогава знаех как да излъжа смъртта и да остана вечна. Вечно жива само в едно-единствено сърце – в неговото. И неговото – в моето. „Пазители“ е книга, която се чете с едно чувство в…