• „Забранете тази книга“ само ако целите да разширите аудиторията й 😉

    Някога забранявали ли са ви нещо? Глупав въпрос предполагам, но ако се замислите рядко чуваме директните думи „забранявам“, „не позволявам“, „никога повече“. Може би като деца? Знам ли, но мисълта ми е следната – забраненият плод в действителност е по-сладък. Така е устроен човешкият мозък – когато нещо е в изобилие около нас, не представлява чак такъв интерес. Но когато му сложиш червен етикет с „Не!“ отгоре и някак всичко вътре в нас пищи в агония докато не се сдобием със забранения предмет. А при децата инстинктът да се бунтуват е далеч по-засилен. Всъщност единственият сигурен начин да накараш подрастващите да направят нещо е просто да им го забраниш 😇…

  • Книги и козметика – неочаквано добра комбинация

    Толкова малка книжка, а толкова много храна за размисъл. „Как да избираме козметика“ е може би втората нехудожествена книга, която доброволно чета тази година, а най-вероятно и в целия си съзнателен читателски живот, и за втори път оставам приятно очарована от съдържанието на този род литература. Освен това мисля, че книгата-пътеводител на Надя Йорданова трябва да се прочете повече от веднъж, за да може да се осмисли и приложи адекватно на практика нейното съдържание. Но и така мога да ви кажа, че „козметичната“ книга на Софтпрес определено си заслужава инвестицията – ще получите ценни съвети, ще ви бъде даден достъп зад кулисите на вечните рекламни трикове и маркетингови заблуди и…

  • Бъдете дръзки и живейте добре – големите уроци на малките герои в „Серафина и изгубеното сърце“

    „Но какво е силата?, запита се Серафина. Дали са оръжията и инструментите, с които действаш, или е способността да мислиш? Дали е общуването с някого, или правенето на нещо? Ако притежаваш съвсем мъничко сила и си способен само на дребни, най-незначителни действия, това означава ли, че си безсилен? Или и с най-мъничката сила човек притежава цялата сила на света?“ Всяко хубаво нещо има своя край. Та така стигаме и до „Серафина и изгубеното сърце“ – финалът на битката на Фина със злото, заплашващо имението „Билтмор“ и приятелите й, живеещи в него. Черният плащ, магическият жезъл – всяко преживяно изпитание изгради Серафина като личност, помогна й да намери своето място под…

  • „Жената на поета“ ни разкрива истината зад великата легенда Пушкин

    Някой мъж ви казва, че е готов да умре за вас. По етикет жената трябва да сведе поглед, да се изчерви и да закрие лице с коприненото си ветрило. На мъжа е позволено да се самоизтъква колкото иска, а жената ласкае егото му и го държи закотвен на земята. Така е устроен светът, или поне така ме учеха, преди да се прочуя като най-голямата злодейка в Санкт Петербург. Сега знам по-добре. Когато един мъж ви казва, че е готов да умре за вас, понякога трябва да му повярвате. Защото да позволиш на съпруга си да загине на бойното поле на честта, е позорно, по-лошо дори от това да го убиеш…

  • „Афиши в огледалото“, любов край пианото и един град, станал сцена на толкова много таланти

    Цветът на страстта е сив. Забравете за червеното: огнените нюанси идват и си отиват толкова бързо… А пепелта остава и сивотата й застила всичко. Човекът обаче е така устроен, че вижда само пламъка. Чака стихията му. Наслаждава й се. Не мисли за пепелта. И добре, че е така. Не знам от къде да започна. Може би от това, че съм едно много глупаво същество, защото подходих към книгата с големи резерви. Да, да, знам – shame! с камбанка. Повярвайте ми, достатъчно зле се чувствам от този факт. Но от друга страна именно големите ми предразсъдъци направиха изненадата и удоволствието от четенето значително по-големи и приятни. И все пак – не…