• Дори мракът отстъпва пред светлината от „Кулата на зората“

    ~ Ревюто съдържа леки спойлери ~ Първото и най-важно нещо, което трябва да знаете за мен и тази поредица (освен че я обожавам!), е че не харесвам Дориан… и Каол. В началото страшно много подкрепях връзката между Селена и Каол, но с развитието на историята и наборът от идиотщини, които Каол вършеше в името на честта и дълга и бла-бла, този персонаж ми стана крайно антипатичен. Така че някак бях напълно щастлива, когато не го срещнахме и на една страница от „Империя на бури“. Сара обаче реши, че са ни нужни цели 730 страници история само с Каол и неговото мрънкане и самосъжаление и аз като върл неин фен кротко…

  • „Острието на асасина“ е по-остро от всякога, а жаждата за кръв на една легенда тепърва предстои да бъде утолена

    „Цялото й тяло бе осеяно с белези – малки и големи. Не даде никакво обяснение за тях и Ирен остана с впечатлението, че ги носи със същата гордост, с която някои жени носеха най-изтънчените си бижута.“ Толкова съм свикнала с Елин Галантиус, че бях забравила Селена тотално. Е, все виждаме по някой и друг проблясък от нея в машинациите на Елин, във военните й стратегии, в движенията й на бойното поле. Но този сборник от разкази ни дава пълнометражна картина на асасина Селена Сардотиен, на сянката, преследвала улиците на Рифтхолд дълги години, на легендата, будеща страх у толкова много хора. Селена е мрак, огън, кръв, остри ръбове, чепат характер, пиперлива…

  • Буря от страсти, приключения и противоречиви чувства ви очаква в „Империя на бури“

    С тази част от поредицата Маас наистина предизвиква буря от емоции у читателите си. Знам, че поне при мен беше така. Бях попадала на ревюта, в които открито се заявяваше, че краят ще ни разтърси, та през цялото време бях на тръни какво ще се случи, дали някой важен няма да умре… И тогава дойде краят на книгата и аз останах на ръба на нервите си, разкъсвана от дилема какво да чувствам. Трябва да призная, че донякъде разбирам развоя на събитията – не можем да очакваме всичко да е цветя и рози веднага щом Елин е решила да преследва законното си право на кралица и да спаси света. Все трябва…

  • „Кралица на сенките“ – феноменалното завръщане на Елин Галантиус в Ерилея

    Тя бе огнената наследница. Тя беше огън и светлина, и пепел, и въглени. Елин Огнено сърце не се прекланяше пред никого и пред нищо, освен пред короната, която й принадлежеше по законите на кръвта и оцеляването… и триумфа. В тази част от историята на огнената кралица-асасин Маас е надминала себе си по майсторство на разказа, интригата и преплетените съдби. Героите преживяват силно характерно и личностно израстване, особено тези от тях, заклеймени като зли и жестоки. Много от враговете на Елин срещат възмездие, тя успява да се справи с непосилни заплахи, да надвие собствените си демони за кой ли път и с цената на огромни жертви да опази приятелите си и…