„Девети ноември“ вече не е просто дата в календара, а годишнина на любовта

Поредната силно емоционална и наситена с драматични обрати история от истинския живот, представена толкова умело от любимата ми Колийн Хувър. Както неведнъж съм споменавала, тази жена умее да работи с до болка познатите ни романтични сюжети и да ги превърне в нещо феноменално, сякаш за първи път написано от човешка ръка. Идеята да се срещаш с определен човек само веднъж в година, на една и съща дата, не е изключение. Аз лично съм се сблъсквала с този сценарий в не един филм или сериал. И все пак, излязла изпод вещите пръсти на Хувър, историята придобива съвсем ново и разтърсващо влияние над читателя.

Неизменно тук присъства и елементът на миналото, което ще изиграе огромна роля в бъдещите взаимоотношения на персонажите. Историите на Колийн никога не са праволинейни – винаги има дебнещо в сянка разклонение на наратива, благодарение на което в един момент всички необясними постъпки и приказки на героите придобиват смисъл. И макар абсолютно винаги да изглежда като че ли именно тези тайни ще разрушат щастието на влюбената двойка, накрая авторката успява да обагри в розово мрака и да изплете невероятен хепи енд. Та „Девети ноември“ не е изключение и в това направление 🙂

Друг любим елемент в историите на Хувър за мен е липсата на т.нар. алфа мъже – да, всички любовни романи се въртят около тези типове и дори аз по необясними причини понякога залитам по такива персонажи. И все пак никога не са ме печелили на своя страна в сюжетите. Хувър обаче създава наистина прекрасни мъжки образи – с равни дози мъжественост, сексапил и емоционална изразителност. Няма ги безмозъчните, напомпани първобитни индивиди, които само крещят „Моя си!“ и не се интересуват от чувствата на жената насреща. Така че, когато героите на Хувър съгрешат, аз поне лично не започвам да пея индиански песни в отчаяни молби авторът да ги изреже от сюжета, а дори напротив – застъпвам се за тях и мислено… добре де – гласно, порицавам дамите в историята. Може би Хувър е единствената, която успява да приспи фанатичната феминистка в мен 😀

Или иначе казано образът на Бен страшно много ми допадна. И мисля, че образът на Фалън пък бе именно за него – точната сродна душа, която да излекува белезите отвътре. Иии ето още нещо любимо от Хувър – как успява да намери правилната партия за всеки персонаж в книгите си. Така умело преплита съдбите им, че без оглед на изминалото време любовта им продължава да има смисъл, продължава да ги тегли със същата притегателна сила, продължава да гори със същия плам, та дори и по-силно. Историите на Хувър ни показват, че любовта в действителност може да спаси човек, ако не света.

Фалън и Бен са двама млади души, всеки изгубен в собствените си болка и съмнения. Когато се откриват един друг, те са все още деца. И въпреки това са достатъчно зрели, та да осъзнаят колко специални са зараждащите се чувства помежду им. Ще изминат дълги години, през които макар и за ден двамата ще изживеят разтърсващи премеждия, а връзката между тях ще става все по-силна и все по-неизличима. Никой не е застрахован от грешки, никой не може да обещае безоблано бъдеще. И докато ежегодните им срещи на пръв поглед водят до все повече болка и тъга, Фалън и Бен неусетно израстват до своето по-добро Аз благодарение именно на напътствията и поощренията, които получават един от друг. Все пак, когато истински познаваш човека отсреща, колко време би й отнело на любовта, за да пусне корени в набелязаните сърца? Така де, и без диплома по Висша математика, мисля че отговорът е пределно ясен 🙂

Отдавна съм признала таланта на Хувър да те накара да изживееш калейдоскоп от емоции, включително разочарование от написаното на места, а накрая да заличи всичко с перфектно карамелизирания си край, който да те остави върху пухкав, розов облак на любовен делириум. И май това предълго изречение обобщава цялото ми преживяване с „Девети ноември“. Да, не усетих историята така силно, както „Жестока любов“ или пък „It ends with us“, но пък все така ми бе любопитно и обсебващо да разбера какъв ще е финалът на книгата. А той както винаги не разочарова и на йота!

Хиляди благодарности към издателство Ибис за предоставената възможност ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: