Имате ли смелост да се погледнете „В светлината на утрото“

Името на авторката не ми е непознато, но досега така и не се бях докосвала до нейното творчество. „В светлината на утрото“ ми показа колко съм грешала с този пропуск. Историята на Ортанс е историята на всяка жена, изгубила пътя в живота си поради нездрава любовна връзка или голяма лична загуба, чиято скръб потиска като насочва вниманието и енергията си в съвсем различна посока. И така, неусетно, губят връзка със самата си същност. Но хубавото на живота е, че когато се отклониш твърде много от правилния път, той сам идва и те спъва обратно в релсите. Понякога и съвсем буквално.

Разбира се, концепцията за щастие е коренно различна за всеки индивид, но все пак колкото и да се убеждава в перфектния си живот, Ортанс чувства дълбоко в себе си, че това не е бъдещето, което си е представяла като по-млада. Обичана и може би малко разглезена от своите прекрасни родители, младата жена израства с несекващи подкрепа и адмирации, намерила е верни приятели и истинското си профеисонално призвание. Но когато лична трагедия я достига, тя не е подготвена за стреса и скръбта и затова с готовност се оставя в ръцете на любовта. Колкото и грешна да е тя.

Така Ортанс изпада в един омагьосан кръг, който само черпи от силите, времето и енергията й без да й дава нищо в замяна, докато един ден на Съдбата й писва и просто хвърля по стълбите това отвеяно девойче. Та току-виж й дойде акъла в главата. И наистина – младата жена се оттегля в родния си дом, където покрай физическото си възстановяване успява да намери и душевния баланс, който да я изведе на правилния път. Пътят, за който е мечтала от дете. А и нова любов с горещи страсти винаги се оказва едно добро допълнение към всяко лечение 😋

Няма да съм напълно откровена с вас, ако не призная и леките си спънки с книгата. Но те са изцяло в следствие на непознатия стил на авторката, както и може би типично френския начин на писане, който включва насечени абзаци и фамилиярен тон на разговор. Фокусът ми обаче така или иначе бе основно над самата история и чувствата, които Мартен-Люган бе вплела така умело в персонажите си. Професията й на психолог определено проличава в дълбочината, която постига, в емоционалния аспект на сюжета. Освен това ми допадна и плавното развитие на действието (въпреки насечените абзаци), което направи прехода от стария към новия живот на Ортанс съвсем естествено и логично. Елементът с мистерията около Елиас пък бе допълнителен интригуващ бонус, който подсили общото приятно усещане от историята. И ето така стигаме до заключението, че може би все пак спънките ми с книгата не са били чак толкова фрапантни и трудни за преглъщане 🙂

„В светлината на утрото“ е красива, нежна и дълбоко прочувствена история за новото начало и за това как никога не е късно да откриеш щастието в този свят. За приоритетите в живота и за разпознаването на истинската любов. За сблъсъка между разума и сърцето и за момента, в който порастваме, за да можем да поемем по следващия етап от приключението, наречено живот. Трогателна и пропита с емоции, книгата на Мартен-Люган представлява една своенравна терапия за всяко покрусено сърце и за всеки, изгубил надежда. След като се запознаете с Ортанс и заедно извървите пътя към нейното душевно и физическо възстановяване, ще разберете, че утрото наистина е по-мъдро от вечерта – затова не подминавайте така лекомислено съветите му 😇

Благодаря сърдечно на издателство Ера за предоставената възможност! ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: