„Фенка“ ни учи как да бъдем себе си без задръжки

Думите имат огромна сила… И колкото повече биват изричание, толкова по-голяма мощ придобиват…

***

Имаше чувството, че плува в думи. Че понякога се дави в тях.

Страхотна история! И страхотна авторка! Така добре описва ситуациите, така хубаво влиза в главите на героите си – имам чувството, че мога да уловя мислите им с ръка. И всичко е така реално – знаеш, че може да се случи, че се случва някъде там в този момент, че се е случвало с теб. Аз съм Кат, признавам. Може би не на сто процента, но покривам голяма част от образа. И съм сигурна, че не съм сама – всеки е открил поне частичка от себе си в тази книга. Споменах ли и колко хубаво разказва и ни предава историята Роуъл? Уникално!

Две близначки, две сестри, които не биха могли да бъдат по-различни. И все пак всяка допълва другата, не могат да съществуват по отделно. Опитаха се, особено Рен, но се провалиха с гръм и трясък.
Много ми хареса как въпреки голямата самокритика, въпреки осъзнатите недостатъци, въпреки тихата лудост и криенето от света, Кат не се опита да се промени. Приемаше се такава, каквато е и това й помогна да срещне и да запази до себе си истинските хора. Помогна й да покаже истинското си Аз на околните, да осъществи мечтите си… Е, и Ливай помогна доста 😉

Струва ми се, че „готината“ Рен всъщност страдаше повече и от Кат. Нейните „забавления“ и „живот на макс“ бяха просто маска, прикриваща болката й от несправедливия живот. Стигна до там, че дори отблъсна собствената си сестра. Но не можеш да избягаш от семейството си. Не за дълго, не и наистина. Добре, че все пак й дойде акъла!

Ливай беше просто очарователен. Мил, търпелив, нежен и внимателен, винаги насреща, винаги усмихнат и винаги знаещ правилните думи. Е, и той греши. И той се плаши и колебае, но беше достатъчно мъж да си признае грешките, да се покае и да се бори за това, което иска. А се бореше по толкова сладък и романтичен начин…

Много се забавлявах с Рийгън – страшно ми хареса тази мацка! Не се боеше да каже какво мисли, какво чувства; наричаше нещата с истинските им имена. Не се засягаше от дреболии, признаваше грешките си и не се оставяше животът да я събори. Обича и винаги помага на приятелите си, макар никога да няма да им признае това. Същинска фурия. И има червена коса!

Историята включва реални проблеми и интереси на младите възрастни – фенска литература, увлечението по книгите като цяло, аутсайдерството, самотата и самоизолацията от външния свят; липсваща, егоистична майка; любящ, грижовен и всеотдаен, но с леко психично разстройство баща. Но кой велик ум е с всичкия си? Дори невъзможността за концентрация на Ливай е нещо, с което се борят хиляди хора всеки ден. Разпуснатият студентски живот също е представен, макар и погледнат отстрани – Кат вижда само последиците, но и това й е достатъчно. И най-вече „Фенка“ е история за израстването, за това как се научаваш да се справяш сам, за това как откриваш път към себе си и към околните. За това как се превръщаш във възрастен.

Излизаш от скривалището си, когато сам решиш. Усещането е като първа глътка свеж въздух след дълго гмуркане. Под краката ти пукат клони, светът изглежда по-топъл и по-светъл. Втурваш се да го превземеш.

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: